Камерите в полицейските коли рязко намалиха пътната корупция, казва  Тихомир Безлов от Центъра за

Камерите в полицейските коли рязко намалиха пътната корупция, казва  Тихомир Безлов от Центъра за проучване на демокрацията - Г-н Безлов, има ли смяна в настройките на обществото в последните години за отношението към подкупа като способ за решение на проблеми? - Данните са спорни. Ако погледнем най-новите, да вземем за пример на “Трансперъси Интернешънъл ”, България е на трето място в Европейски Съюз по визията, че корупцията нараства. Първа по този индикатор е Кипър, втора е Словения, трета е България. Опитът през годините демонстрира, че по време на политически рецесии се усилва броят на хората, които считат, че корупцията нараства. Така беше през 2009, 2013, явно 2020 година също беше по този начин. Реалистичната оценка на корупция, обаче не е толкоз визията, колкото действителният опит на хората с корупцията. Добрите въпроси са свързани с опита да вземем за пример през последните 12 месеца - дали са им желани и са давали. Подобни въпроси използваме от края на 90-те години. Според последното проучване през 2020 година се записва понижаване на корупционния опит, само че това отразява цялостния спад в стопанската система и подвижността на хората в пандемичната конюнктура. Много други статистически данни се трансформираха. Преди пандемията в последните години понижа въздействието на доста от класическите канали за всеобща корупция.  Един от най-масовите беше с Пътна полиция. Около 2015 година това доста внезапно се промени. Спаднаха доста хората, които съобщаваха за корупция на пътя. Според нас това е поради камерите в колите на Пътна полиция. Промениха се и вътрешните разпореждания на Министерство на вътрешните работи, с които не разрешиха на Охранителна полиция да стопира коли.  Има и спад във връзка с лекарската корупция. Там обстановката се промени, тъй като директното искане на пари понижа. Намериха се други механизми, през които лечебните заведения започнаха да злоупотребяват с обществени средства, схеми, които са позволени със закон. Тук би трябвало да се каже, че няма положителни принадлежности, с които да се мери корупцията на високите нива. Няма по какъв начин да съумеете да извършите обективно проучвания измежду компаниите и бизнесмените, администрация, политици, магистрати, които да ви кажат какъв брой са дали, какъв брой им е поискано, какъв брой са взели. - Често корупцията се свързва с подкупа като престъпно деяние. Хората си го показват като плик с пари сред двама души, само че това важи за ниските равнища. Какви други механизми се употребяват в бизнеса и политиката по върховете? - Подкупът е доста по-тясна форма. Корупцията е обвързвана с доста по-широки практики - от клиентелизъм до всевъзможни форми на другарски и роднински услуги. През последните 20 година имаше задоволително кавги и следствия, в това число правосъдни процеси, които демонстрират какъв брой комплицирано и характерно събитие е българската корупция. Има доста схеми, измежду които такива, които доста мъчно се потвърждават. Пликът с пари е банализираната форма. Сега да вземем за пример е огромна тематиката за въздействието на олигархията върху политиката. Съответно се приказва за “политическата инвестиция “, при която нормално се дават средства на партия или на политик и по-късно се чака инвестицията да се върне. Схемата е комплицирана. Трябва деликатно да се преценяват хората - дали имат въздействие в партията си, какво е то, да се диверсифицира инвестицията - да се даде на няколко партии. Някои от тях ще получат позиции в ръководството, други не. Ако преценката е добра, ще имате положителни позиции. Особено в новата обстановка, където има доста обединения. Тук отново има елементи. Може да има динамичност във времето. Виждаме в този момент по какъв начин се трансформират балансите в политическите партии. Олигархичната група, огромната компания ще би трябвало да планува рисковете с тази динамичност и да покрие вероятните промени.  Новите политически обединения първоначално нямат контактите и обвързаността и ще би трябвало да се търсят хора, които да станат медиатори на основните фигури, които вземат решения. Когато има по-сложно корупционно изпитание, не е обвързвано с еднократно предоставяне на пликове, а с многократни траншове.  - Помогнаха ли измененията в Наказателния кодекс през годините? - Големият проблем е, че не се реши въпросът с провокацията към рушвет. Няколко пъти тематиката се повдига, само че “добрите ” дейно блокираха това изпитание. Провокацията към рушвет не стана инструмент за битката с корупцията. Имахме забавни корупционни процеси, които се оказаха несполучливи. Там поражда въпросът за правосъдната система, за магистратите, които също са свързани с разнообразни мрежи на въздействие. Говорейки за политическата инвестиция, би трябвало да имаме поради, че с цел да я има, би трябвало да има достъп до авторитетни хора, посредством които да се влага, и мрежа в тези елити - юристи, високопоставени предприемачи. Дори да не се влага непосредствено, може да се въздейства. Не са единствено юристите - съдии, прокурори, общински съветници, огромните работодатели, които се познават. Между тях има лагери, само че това е един не доста огромен кръг от хора в някой регионален град да вземем за пример.  - Как еволюира даването и вземането на рушвет или различен тип полза през последните 30 година?  - Този развой може единствено да го разказваме- събрани данни и положителни разбори няма най-малко за България. Може да се каже, че в другите времена има разнообразни принадлежности. В началото на 90-те старите елити вложиха в бъдещето посредством куфарчета или разпределяне на заеми. В идващия интервал се поставяха наши хора на входа и на изхода на държавните предприятия, а в банковата система са верните фрагменти, които да провиснал заемите и след това да не ги търсят. След това е приватизационният период  - да се обезпечи на нашите другари достъп до непознати вложители, до работническо-мениджърските сдружения, до приватизационни фондове, които да се трансфорат в капиталови. Тогава сигурно се ползваше доста повече кеш. От началото на века към този момент имаме друга обстановка. България потегли да се причислява към Европейски Съюз. Появиха се нови благоприятни условия – недвижимите парцели по курортите и в огромните градове. Големите преразпределения продължиха с БТК и ЕРП-тата. След това предприсъединителните фондове, които отново се преразпределяха на база контакти с една партия. Накрая фондовете на Европейски Съюз в земеделието и инфраструктурните планове.  - Адекватни ли са ограниченията на институциите за битка с корупцията в редиците им? - Има разнообразни равнища на успеваемост в битката с корупцията в другите институции. Като цяло за страната може да се каже, че те зависят от икономическото ниво, от приходите в страната. Има доста изследвания. Колкото е по-бедна една страна, толкоз по-високи са равнищата на корупция. Оптимистичната позиция е, че когато порастват  БВП на страната и приходите, корупционните практики се огранича в избрани групи. Ниските приходи са фактор номер едно за корупцията. Фактор номер 2 е контролът. Има страни от Източна Европа, които бяха от нашата рогозка и съумяха да основат по-добри механизми. Емблематичен образец е Естония, която има по-ниски равнища на корупция от Италия и Гърция, доста по-богати страни. Проблемът с контрола е обвързван с доста културни фактори - доколко вярвате на другия, доколко се чувствате застрашен. В Естония да вземем за пример огромната степен чувството на застрашеност от Руския ги кара да са доста по-ефективни. Дори скандинавците им завиждат. В взаимозависимост от това какъв брой постоянна е  политическата система може да има по-ефективен и неефикасен надзор. Това не значи да господства една партия, а да има конкурентоспособни устойчиви партии с професионални политици, които с времето са се развивали и са станали задоволително опитни. Това е  разликата сред страните, в които има непрекъснато появяващи се и изчезващи партии и политици, които влизат за малко и търсят бързо персонално обогатяване. Съответно хората престават да имат вяра в демократичните институции. При постоянните демократични политически системи. Един политик се построява за 10-20 години и отпада, когато прави неточности. Тези политици се пробват да управляват администрацията надолу, с цел да покачват потенциала ѝ. Тогава ниските равнища на корупцията и рисковото държание в действителност се случват.  - Цацаров беше споделил, че никаква прокуратура не може да помогне на страна, в която корупцията е политика. - На мен ми харесва повече цитатът на Йордан Лечков, че корупцията е спекулация, в която не участваш. Това е, който демонстрира културната толерантност на корупцията в България. Има страни, в които това е задоволително за дребен % от популацията, при нас, за жалост, е настройка на болшинството.  -  Защо пропадат делата за корупция по високите етажи на властта, където става дума за дадени пари? Обикновено наказани се оказват униформени служители на реда,  митничари и други чиновници от контролните органи в най-ниските равнища? - Част от казуса е, че политическите елити още от 90-те се опитваха да основават настройката, че не трябва да се стига до крайности, тъй като ти може би ще си идващият. Във времето имаше случаи на обвинени политици, за които по-късно се оказа, че са изцяло оправдани. Както и противоположното. Хората, които вземаха решенията, знаеха, че политическото възмездие не е обвързвано със справедливостта.